22 июн. 2010 г., 13:23

Разказват...

1.7K 0 19


Разказват - била непредсказуема и дива,

тя идвала често без всякакво знамение.

Дочух, че както идва, така си и отива,

сякаш буря, слух или природно явление.

 

Как удряла силно, като градушка по пладне

и, плашещо стръвна, обърквала мислите.

Все искала някой да бутне, някак да падне,

воювала смело, отнемайки силите.

 

Обикнах дъжда, когато спрях да се страхувам

от това, че ме мокри, от едрите капки.

Разказвайте, хора, на слухове не робувам,

а вие пазете се и крийте под шапки.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...