22 jun 2010, 13:23

Разказват...

1.7K 0 19


Разказват - била непредсказуема и дива,

тя идвала често без всякакво знамение.

Дочух, че както идва, така си и отива,

сякаш буря, слух или природно явление.

 

Как удряла силно, като градушка по пладне

и, плашещо стръвна, обърквала мислите.

Все искала някой да бутне, някак да падне,

воювала смело, отнемайки силите.

 

Обикнах дъжда, когато спрях да се страхувам

от това, че ме мокри, от едрите капки.

Разказвайте, хора, на слухове не робувам,

а вие пазете се и крийте под шапки.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Станоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...