22.06.2010 г., 13:23

Разказват...

1.7K 0 19


Разказват - била непредсказуема и дива,

тя идвала често без всякакво знамение.

Дочух, че както идва, така си и отива,

сякаш буря, слух или природно явление.

 

Как удряла силно, като градушка по пладне

и, плашещо стръвна, обърквала мислите.

Все искала някой да бутне, някак да падне,

воювала смело, отнемайки силите.

 

Обикнах дъжда, когато спрях да се страхувам

от това, че ме мокри, от едрите капки.

Разказвайте, хора, на слухове не робувам,

а вие пазете се и крийте под шапки.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...