Jun 22, 2010, 1:23 PM

Разказват...

  Poetry » Love
1.7K 0 19


Разказват - била непредсказуема и дива,

тя идвала често без всякакво знамение.

Дочух, че както идва, така си и отива,

сякаш буря, слух или природно явление.

 

Как удряла силно, като градушка по пладне

и, плашещо стръвна, обърквала мислите.

Все искала някой да бутне, някак да падне,

воювала смело, отнемайки силите.

 

Обикнах дъжда, когато спрях да се страхувам

от това, че ме мокри, от едрите капки.

Разказвайте, хора, на слухове не робувам,

а вие пазете се и крийте под шапки.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анна Станоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...