21 февр. 2008 г., 16:53

Разкодирано

895 0 2

Разкодирано

Танцува душата ми лебедово езеро...
и скрежът по върха на пръстите ми...
бързо се топи..
Целува самотата ми дивото, непрочетено...
в очите ми йероглифи от тайни...
дори кодираното боли...
И огънят на съдбата с мен си играе...
пролетта ми шепне за нови мечти...
а аз просто нехая...
Сърцето ми лесно ще се омае,
но от допира само на твоите очи,
за други не искам да зная...
И боли, и боли, и боли...
Нашата далечност ми напомня...
за отминалите дни, когато...
аз докосвах те, а ти...
целуваше ме, а аз потръпвах бяла...
и всичко в мен от страст сега крещи...
обичам те, без теб бих била нецяла...
Танцува душата ми лебедово езеро
и кой сега ледът ще стопи...
Танцува сърцето ми прочетено...
и от болка кърви...
разкодирано...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надя Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...