21.02.2008 г., 16:53

Разкодирано

889 0 2

Разкодирано

Танцува душата ми лебедово езеро...
и скрежът по върха на пръстите ми...
бързо се топи..
Целува самотата ми дивото, непрочетено...
в очите ми йероглифи от тайни...
дори кодираното боли...
И огънят на съдбата с мен си играе...
пролетта ми шепне за нови мечти...
а аз просто нехая...
Сърцето ми лесно ще се омае,
но от допира само на твоите очи,
за други не искам да зная...
И боли, и боли, и боли...
Нашата далечност ми напомня...
за отминалите дни, когато...
аз докосвах те, а ти...
целуваше ме, а аз потръпвах бяла...
и всичко в мен от страст сега крещи...
обичам те, без теб бих била нецяла...
Танцува душата ми лебедово езеро
и кой сега ледът ще стопи...
Танцува сърцето ми прочетено...
и от болка кърви...
разкодирано...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...