Feb 21, 2008, 4:53 PM

Разкодирано

  Poetry » Love
893 0 2

Разкодирано

Танцува душата ми лебедово езеро...
и скрежът по върха на пръстите ми...
бързо се топи..
Целува самотата ми дивото, непрочетено...
в очите ми йероглифи от тайни...
дори кодираното боли...
И огънят на съдбата с мен си играе...
пролетта ми шепне за нови мечти...
а аз просто нехая...
Сърцето ми лесно ще се омае,
но от допира само на твоите очи,
за други не искам да зная...
И боли, и боли, и боли...
Нашата далечност ми напомня...
за отминалите дни, когато...
аз докосвах те, а ти...
целуваше ме, а аз потръпвах бяла...
и всичко в мен от страст сега крещи...
обичам те, без теб бих била нецяла...
Танцува душата ми лебедово езеро
и кой сега ледът ще стопи...
Танцува сърцето ми прочетено...
и от болка кърви...
разкодирано...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...