27 мая 2008 г., 07:31

Разкритие

1.1K 0 7
За тебе бях мистерия, загадка -
таен като шифъра на сейф.
Любовта ми - прелестна и сладка,
като бисерен поток се лей.
За тебе бях, но с теб - за кратко -
защото бях незнаен лабиринт.
Пишех чувства в своята тетрадка,
в очите пламъкът бе син.
Да ме разбереш със обич ти опита -
но не успяваше да бъдеш моят свят.
Дали обичам те - така и не попита,
дали обичаш ме - аз знаех, но мълчах.
Защото бях самичък тровещият ребус,
бях една мъчителна игра.
И всичко бях, и нищо аз за тебе -
но ти така и не разбра.
А в деня ти щом мъчителния пъзел
на мойта екзистентност нареди -
лъснаха безбройните недъзи,

от които всъщност и избяга ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...