27 мая 2008 г., 07:31

Разкритие

1.1K 0 7
За тебе бях мистерия, загадка -
таен като шифъра на сейф.
Любовта ми - прелестна и сладка,
като бисерен поток се лей.
За тебе бях, но с теб - за кратко -
защото бях незнаен лабиринт.
Пишех чувства в своята тетрадка,
в очите пламъкът бе син.
Да ме разбереш със обич ти опита -
но не успяваше да бъдеш моят свят.
Дали обичам те - така и не попита,
дали обичаш ме - аз знаех, но мълчах.
Защото бях самичък тровещият ребус,
бях една мъчителна игра.
И всичко бях, и нищо аз за тебе -
но ти така и не разбра.
А в деня ти щом мъчителния пъзел
на мойта екзистентност нареди -
лъснаха безбройните недъзи,

от които всъщност и избяга ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...