27.05.2008 г., 7:31

Разкритие

1.1K 0 7
За тебе бях мистерия, загадка -
таен като шифъра на сейф.
Любовта ми - прелестна и сладка,
като бисерен поток се лей.
За тебе бях, но с теб - за кратко -
защото бях незнаен лабиринт.
Пишех чувства в своята тетрадка,
в очите пламъкът бе син.
Да ме разбереш със обич ти опита -
но не успяваше да бъдеш моят свят.
Дали обичам те - така и не попита,
дали обичаш ме - аз знаех, но мълчах.
Защото бях самичък тровещият ребус,
бях една мъчителна игра.
И всичко бях, и нищо аз за тебе -
но ти така и не разбра.
А в деня ти щом мъчителния пъзел
на мойта екзистентност нареди -
лъснаха безбройните недъзи,

от които всъщност и избяга ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...