May 27, 2008, 7:31 AM

Разкритие

  Poetry
1.1K 0 7
За тебе бях мистерия, загадка -
таен като шифъра на сейф.
Любовта ми - прелестна и сладка,
като бисерен поток се лей.
За тебе бях, но с теб - за кратко -
защото бях незнаен лабиринт.
Пишех чувства в своята тетрадка,
в очите пламъкът бе син.
Да ме разбереш със обич ти опита -
но не успяваше да бъдеш моят свят.
Дали обичам те - така и не попита,
дали обичаш ме - аз знаех, но мълчах.
Защото бях самичък тровещият ребус,
бях една мъчителна игра.
И всичко бях, и нищо аз за тебе -
но ти така и не разбра.
А в деня ти щом мъчителния пъзел
на мойта екзистентност нареди -
лъснаха безбройните недъзи,

от които всъщност и избяга ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...