10 нояб. 2013 г., 17:58

Разкриване

814 0 0

Започни с усмивка... почини си -
душа си имам, имам и сърце
и време има, само погледни ме -
дори безчувствен ще ме разбере...!

Любов съм, стих или пък есен,
пролет, лято - както искаш наречи ме,
и зима, пепел, но къде съм -
навярно втурнал се след звук от твойто име.

Минутите изграждат час -
тъй както птиците редят се в ято
и си отиват нежно, но без глас,
а след себе си оставят спомен святост.

Можеш ли да ме достигнеш...
с всичката си хубост, обич, плам -
значи можеш и да ме въздигнеш
след като до капка себе си ти дам!



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маломир Стръков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...