10.11.2013 г., 17:58

Разкриване

810 0 0

Започни с усмивка... почини си -
душа си имам, имам и сърце
и време има, само погледни ме -
дори безчувствен ще ме разбере...!

Любов съм, стих или пък есен,
пролет, лято - както искаш наречи ме,
и зима, пепел, но къде съм -
навярно втурнал се след звук от твойто име.

Минутите изграждат час -
тъй както птиците редят се в ято
и си отиват нежно, но без глас,
а след себе си оставят спомен святост.

Можеш ли да ме достигнеш...
с всичката си хубост, обич, плам -
значи можеш и да ме въздигнеш
след като до капка себе си ти дам!



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маломир Стръков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...