17 мар. 2007 г., 14:27

Различен..

1.2K 1 4
Различен...

Днес те гледам, а сякаш гледам сянка -
няма го човека, който бе преди...
Няма я усмивката ти блага,
няма го и погледа игрив...

Сега си друг... много по-различен -
друг човек - напълно променен...
И гледам аз погледа измъчен,
но няма и следа от спомен там за мен...

А аз те помня, помня всяка твоя ласка,
всяка дума, всеки поглед тъй смутен...
И зная аз, че това днес е само маска,
за да не бъдеш ти отново наранен!

Но свали я, вече нямаш нужда -
аз няма да те нараня отново, обещавам!
Ще бъда твоя, не ще съм вече чужда!
Нима не знаеш, че и такъв те обожавам!?!






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,жалко,но факт.. Винаги ще има такива,които се страхуват да бъдат себе си и продължават да крият лицата си зад маски...
  • Невероятно,някои хора никога не се престрашават да свалят маските си...
  • Благодаря ти,Диана Радвам се,че стиха ми ти е харесал
  • Красиво... Напомни за един човек, който така и не пожела да свали своята маска...
    Поздрави за чудесния стих!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...