17 мар. 2007 г., 14:27

Различен..

1.2K 1 4
Различен...

Днес те гледам, а сякаш гледам сянка -
няма го човека, който бе преди...
Няма я усмивката ти блага,
няма го и погледа игрив...

Сега си друг... много по-различен -
друг човек - напълно променен...
И гледам аз погледа измъчен,
но няма и следа от спомен там за мен...

А аз те помня, помня всяка твоя ласка,
всяка дума, всеки поглед тъй смутен...
И зная аз, че това днес е само маска,
за да не бъдеш ти отново наранен!

Но свали я, вече нямаш нужда -
аз няма да те нараня отново, обещавам!
Ще бъда твоя, не ще съм вече чужда!
Нима не знаеш, че и такъв те обожавам!?!






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Рашева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,жалко,но факт.. Винаги ще има такива,които се страхуват да бъдат себе си и продължават да крият лицата си зад маски...
  • Невероятно,някои хора никога не се престрашават да свалят маските си...
  • Благодаря ти,Диана Радвам се,че стиха ми ти е харесал
  • Красиво... Напомни за един човек, който така и не пожела да свали своята маска...
    Поздрави за чудесния стих!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...