Различен..
Различен...
Днес те гледам, а сякаш гледам сянка -
няма го човека, който бе преди...
Няма я усмивката ти блага,
няма го и погледа игрив...
Сега си друг... много по-различен -
друг човек - напълно променен...
И гледам аз погледа измъчен,
но няма и следа от спомен там за мен...
А аз те помня, помня всяка твоя ласка,
всяка дума, всеки поглед тъй смутен...
И зная аз, че това днес е само маска,
за да не бъдеш ти отново наранен!
Но свали я, вече нямаш нужда -
аз няма да те нараня отново, обещавам!
Ще бъда твоя, не ще съм вече чужда!
Нима не знаеш, че и такъв те обожавам!?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Рашева Всички права запазени
Винаги ще има такива,които се страхуват да бъдат себе си и продължават да крият лицата си зад маски...
Радвам се,че стиха ми ти е харесал 
