11 июн. 2014 г., 01:22  

Различия

697 0 0

Говориш ми за ябълка зелена

А в същност тя е тъй червена!

 

Пресичаш пясъчна арена

Споменаваш, че е много затревена!

 

Попиваш си ракия сгорещена

А аз единственно вода студена!

 

Живеем двама в Париж

А ти все го бъркаш с Мъглиш!

 

Сутрин пиеш си кафето на "Ролан Гарос"

А аз придвижвам се пеша и с крос!

 

Обличаш се с риза черна, разкроена

А ти отива бяла мъничко вталена!

 

Скъпи, да послушаме за малко и Шопен

Не мога да стоя, така съм уморен!

 

Говоря ти, за моята фамилия

А ти търсиш канали по Нова телевизия!

 

Да отидем в неделя до "Призрачния град"

О, не, там живее твоят брат!

 

Отивам аз, сама да знаеш до "Портата на  Ада"

Иди, иди! Аз ще погледна от "Вратата към Рая"!

 

Уговаряш ме, уж, да заминем двама

И много, много искаш да ме няма!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...