12 дек. 2009 г., 00:04

Различна 

  Поэзия
426 0 3

Как времето е отлетяло

и смисълът е вече друг...

А някога сърцето е туптяло,

бленувало да бъде тук...

 

Една застинала картина

пред мене оживява,

ала днес е някак празна,

тъжна, нежелана...

 

Сега в спомени пътувам

свидни, вчерашни почти,

но себе си не разпознавам

в скъпи мигове дори.

 

Тъга ражда се мистична

по онези мои дни...

аз съм толкова различна,

а тук всичко е като преди...

© Мартина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??