12.12.2009 г., 0:04 ч.

Различна 

  Поезия
428 0 3

Как времето е отлетяло

и смисълът е вече друг...

А някога сърцето е туптяло,

бленувало да бъде тук...

 

Една застинала картина

пред мене оживява,

ала днес е някак празна,

тъжна, нежелана...

 

Сега в спомени пътувам

свидни, вчерашни почти,

но себе си не разпознавам

в скъпи мигове дори.

 

Тъга ражда се мистична

по онези мои дни...

аз съм толкова различна,

а тук всичко е като преди...

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??