12.12.2009 г., 0:04

Различна

607 0 3

Как времето е отлетяло

и смисълът е вече друг...

А някога сърцето е туптяло,

бленувало да бъде тук...

 

Една застинала картина

пред мене оживява,

ала днес е някак празна,

тъжна, нежелана...

 

Сега в спомени пътувам

свидни, вчерашни почти,

но себе си не разпознавам

в скъпи мигове дори.

 

Тъга ражда се мистична

по онези мои дни...

аз съм толкова различна,

а тук всичко е като преди...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...