Как времето е отлетяло
и смисълът е вече друг...
А някога сърцето е туптяло,
бленувало да бъде тук...
Една застинала картина
пред мене оживява,
ала днес е някак празна,
тъжна, нежелана...
Сега в спомени пътувам
свидни, вчерашни почти,
но себе си не разпознавам
в скъпи мигове дори.
Тъга ражда се мистична
по онези мои дни...
аз съм толкова различна,
а тук всичко е като преди...
© Мартина All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздрав