18 нояб. 2013 г., 18:43

Различна 

  Поэзия
648 0 5

Увлечени във сиво ежедневие,

животът в своя ход повлякъл ни,

по улиците движим се забързани,

очаквайки днес "нещичко" да стане.

А всеки движи се във свой си ритъм.

С поглед горд, надменен, празен.

Чете се в него само безразличие:

"Какво ме гледаш!

Аз съм по-значим, по-важен!"...

Не искам в сивия капан да падам!

Че сивото безлично е! Не ми отива!

Затуй и днес изпъквам над тълпата -

различна съм, не ще го крия!

И движа се плавно в ритъма свой си,

усмивка дръзка лицето покрива,

погледът винаги гледа простора,

сърцето ми бие, защото съм Жива!

 

© Диана Бунева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах!
    Поздрав!
  • Ще надвикам сивите и гласовити,
    ще засипя всички с цвят необуздан,
    че красивото е цветно и обичано
    с моята обич ще направя света по-желан!

    Благодаря ви! Привет, reinbow
  • убеден съм, че различните са повече от сивите, но онези са по-гласовити.
  • Радвам се да те видя тук
    Приеми поздрави от една дъга
    с пожелание никога да не губиш цветовете си
  • Какво е сивотата? Маскировка,
    с която крием истинските чувства,
    и със която свикнали сме толкова,
    че цветове не можем да допуснем
    във мислите, по дрехите, по покрива...
    Какво е сивотата? Зов за помощ...

    Дерзай, момиче,оцвети пространството
Предложения
: ??:??