Увлечени във сиво ежедневие,
животът в своя ход повлякъл ни,
по улиците движим се забързани,
очаквайки днес "нещичко" да стане.
А всеки движи се във свой си ритъм.
С поглед горд, надменен, празен.
Чете се в него само безразличие:
"Какво ме гледаш!
Аз съм по-значим, по-важен!"...
Не искам в сивия капан да падам!
Че сивото безлично е! Не ми отива!
Затуй и днес изпъквам над тълпата - ...