18.11.2013 г., 18:43 ч.

Различна 

  Поезия
5.0 / 2
695 0 5
Увлечени във сиво ежедневие,
животът в своя ход повлякъл ни,
по улиците движим се забързани,
очаквайки днес "нещичко" да стане.
А всеки движи се във свой си ритъм.
С поглед горд, надменен, празен.
Чете се в него само безразличие:
"Какво ме гледаш!
Аз съм по-значим, по-важен!"...
Не искам в сивия капан да падам!
Че сивото безлично е! Не ми отива!
Затуй и днес изпъквам над тълпата - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Бунева Всички права запазени

Предложения
  • Дядо Йоцо! Погледай тъдява! И за поздрав тояжка вдигни! Тази цъфнала наша държава в тези гърбави мар...
  • Там далече, където е светло и мирише на прясно сено, има къща, подпряла небето, а до нея – зелено дъ...
  • Защо най-близките си, боже мой, най-лошо ги раняваме при допир? Първан Стефанов Защо ли трябва да го...

Още произведения »