18.11.2013 г., 18:43

Различна

864 0 5

Увлечени във сиво ежедневие,

животът в своя ход повлякъл ни,

по улиците движим се забързани,

очаквайки днес "нещичко" да стане.

А всеки движи се във свой си ритъм.

С поглед горд, надменен, празен.

Чете се в него само безразличие:

"Какво ме гледаш!

Аз съм по-значим, по-важен!"...

Не искам в сивия капан да падам!

Че сивото безлично е! Не ми отива!

Затуй и днес изпъквам над тълпата -

различна съм, не ще го крия!

И движа се плавно в ритъма свой си,

усмивка дръзка лицето покрива,

погледът винаги гледа простора,

сърцето ми бие, защото съм Жива!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Бунева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
    Поздрав!
  • Ще надвикам сивите и гласовити,
    ще засипя всички с цвят необуздан,
    че красивото е цветно и обичано
    с моята обич ще направя света по-желан!

    Благодаря ви! Привет, reinbow
  • убеден съм, че различните са повече от сивите, но онези са по-гласовити.
  • Радвам се да те видя тук
    Приеми поздрави от една дъга
    с пожелание никога да не губиш цветовете си
  • Какво е сивотата? Маскировка,
    с която крием истинските чувства,
    и със която свикнали сме толкова,
    че цветове не можем да допуснем
    във мислите, по дрехите, по покрива...
    Какво е сивотата? Зов за помощ...

    Дерзай, момиче,оцвети пространството

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...