Различната
До мен ли си, когато много тъжна
превръщам се във мъничка сълза,
изгубена в пустинята, объркана,
пак диря теб, оазис във нощта?
До мен ли си, когато силно гневна
завихрям урагани от слова,
а после, изтощено-безутешна,
опитвам себе си да събера?
Когато пък съм слънчева стихия
и често те изгарям с мисълта,
приемаш ли ме като орисия
или оставам въгленче в жарта?
Понякога съм бързоструен ручей,
а друг път жрицата на любовта,
и филм съм, черно-бял и скучен,
и птица със разперени крила.
До мен ли си? Прегръщаш ли съдбата,
дори далечна с тебе да летя?
Приемеш ли, приемаш и жената.
Различната... със многото лица.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
