6 нояб. 2008 г., 22:59

Различно

646 0 2

За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.

 

Звездите красиви,залезите омайни гледахме,
на злобата и лицемерието се смеехме,
с живота - бурен, заедно се борехме,
приятелство вечно... "приятелство" повтаряхме.

 

Дните с искрени очи посрещахме,
със светъл поглед се разбирахме,
без думи си говорехме,
трудностите заедно преживявахме.

 

Една на друга си споделяхме...
И в добро, и в зло - заедно бяхме!
            Магия ли беше?
           Може би... но вече не е!

 

Дали защото животът ни раздели,
или приятелство друго сме търсили?
Да захвърлим всичко като отпадъци,
живота труден да ни раздели.

 

А мечтите са целите в бодли,
сякаш сърцето е кървяло в игли,
с един удар да разбием всички мечти
... забравени чистите копнежи.

 

                    Всичко свърши!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...