Nov 6, 2008, 10:59 PM

Различно

  Poetry
636 0 2

За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.

 

Звездите красиви,залезите омайни гледахме,
на злобата и лицемерието се смеехме,
с живота - бурен, заедно се борехме,
приятелство вечно... "приятелство" повтаряхме.

 

Дните с искрени очи посрещахме,
със светъл поглед се разбирахме,
без думи си говорехме,
трудностите заедно преживявахме.

 

Една на друга си споделяхме...
И в добро, и в зло - заедно бяхме!
            Магия ли беше?
           Може би... но вече не е!

 

Дали защото животът ни раздели,
или приятелство друго сме търсили?
Да захвърлим всичко като отпадъци,
живота труден да ни раздели.

 

А мечтите са целите в бодли,
сякаш сърцето е кървяло в игли,
с един удар да разбием всички мечти
... забравени чистите копнежи.

 

                    Всичко свърши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...