Nov 6, 2008, 10:59 PM

Различно

  Poetry
637 0 2

За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.

 

Звездите красиви,залезите омайни гледахме,
на злобата и лицемерието се смеехме,
с живота - бурен, заедно се борехме,
приятелство вечно... "приятелство" повтаряхме.

 

Дните с искрени очи посрещахме,
със светъл поглед се разбирахме,
без думи си говорехме,
трудностите заедно преживявахме.

 

Една на друга си споделяхме...
И в добро, и в зло - заедно бяхме!
            Магия ли беше?
           Може би... но вече не е!

 

Дали защото животът ни раздели,
или приятелство друго сме търсили?
Да захвърлим всичко като отпадъци,
живота труден да ни раздели.

 

А мечтите са целите в бодли,
сякаш сърцето е кървяло в игли,
с един удар да разбием всички мечти
... забравени чистите копнежи.

 

                    Всичко свърши!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...