6.11.2008 г., 22:59

Различно

635 0 2

За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.

 

Звездите красиви,залезите омайни гледахме,
на злобата и лицемерието се смеехме,
с живота - бурен, заедно се борехме,
приятелство вечно... "приятелство" повтаряхме.

 

Дните с искрени очи посрещахме,
със светъл поглед се разбирахме,
без думи си говорехме,
трудностите заедно преживявахме.

 

Една на друга си споделяхме...
И в добро, и в зло - заедно бяхме!
            Магия ли беше?
           Може би... но вече не е!

 

Дали защото животът ни раздели,
или приятелство друго сме търсили?
Да захвърлим всичко като отпадъци,
живота труден да ни раздели.

 

А мечтите са целите в бодли,
сякаш сърцето е кървяло в игли,
с един удар да разбием всички мечти
... забравени чистите копнежи.

 

                    Всичко свърши!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...