6 nov 2008, 22:59

Различно

  Poesía
642 0 2

За "бели" дни и общо бъдеще мечтахме,
за вечно приятелство се клехме,
смели желания, бъдещи копнежи споделяхме,
всичко по равно на две сърца деляхме.

 

Звездите красиви,залезите омайни гледахме,
на злобата и лицемерието се смеехме,
с живота - бурен, заедно се борехме,
приятелство вечно... "приятелство" повтаряхме.

 

Дните с искрени очи посрещахме,
със светъл поглед се разбирахме,
без думи си говорехме,
трудностите заедно преживявахме.

 

Една на друга си споделяхме...
И в добро, и в зло - заедно бяхме!
            Магия ли беше?
           Може би... но вече не е!

 

Дали защото животът ни раздели,
или приятелство друго сме търсили?
Да захвърлим всичко като отпадъци,
живота труден да ни раздели.

 

А мечтите са целите в бодли,
сякаш сърцето е кървяло в игли,
с един удар да разбием всички мечти
... забравени чистите копнежи.

 

                    Всичко свърши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...