25 мар. 2008 г., 16:15

Разлистване

Поэзия » Философская

736 0 11

Цяло бе обсипано с цвят,
южнякът разпръскваше надалеч аромата,
в клонките му
птички се готвеха да гнездят,
денем подранили пчели
около него жужаха.

Но севернякът сърдит,
през нощта
разцъфтелите клонки
със злоба погали.
И осъмна дървото
без цвят и листа,
без птичи песни,
само с неми вейки, голи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Романтик (Христо Костов)

Много хубаво!!! Поздравления, Ласка!!!

2008-03-26T01:16:01+02:00
voda (Елица Ангелова)

Тъжно е за дървото. Но още по-тъжно е, че понякога така се случва и с хората - непредвидими обстоятелства да попарят надеждите им.
Поздрав!

2008-03-25T22:00:55+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

натъжи ме...нежна и добра душа си ти...
много близка и сродна си ми, мила Ласка.
прекрасен стих нписан с нежност. с обич.

2008-03-25T20:14:40+02:00
Индиана (Криси)

Тъжно...прекрасно описано, ласкава Ласка!!!

2008-03-25T18:26:56+02:00
natiii (Наташа Басарова)

Тъжно,но великолепно поднесено!Прегръдки!

2008-03-25T18:15:18+02:00