25.03.2008 г., 16:15

Разлистване

738 0 11


Цяло бе обсипано с цвят,
южнякът разпръскваше надалеч аромата,
в клонките му
птички се готвеха да гнездят,
денем подранили пчели
около него жужаха.

Но севернякът сърдит,
през нощта
разцъфтелите клонки
със злоба погали.
И осъмна дървото
без цвят и листа,
без птичи песни,
само с неми вейки, голи.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!!! Поздравления, Ласка!!!
  • Тъжно е за дървото. Но още по-тъжно е, че понякога така се случва и с хората - непредвидими обстоятелства да попарят надеждите им.
    Поздрав!
  • натъжи ме...нежна и добра душа си ти...
    много близка и сродна си ми, мила Ласка.
    прекрасен стих нписан с нежност. с обич.
  • Тъжно...прекрасно описано, ласкава Ласка!!!
  • Тъжно,но великолепно поднесено!Прегръдки!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...