Разминаване
Защо така се разминаваме,
защо така поглеждаме встрани.
Защо искрата пламнала
престана вече да гори.
Къде изчезна лятото,
блестяло в нашите мечти.
Къде изчезна погледът,
сгрявал тъжните ни дни.
Вината моя ли е, питам?
Защо не чувствам я във мен.
И как огън да запаля,
когато няма въглен разгорен.
Изчезна всичко, туй усещам.
Премина като летен дъжд.
И само споменът ще моли
река да текне изведнъж.
Глави обърнали встрани,
вървиме двамата със теб.
Посоката ни е една -
ала пътищата два.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ноел Все права защищены
