Noel (Ноел)
27 28
Dec 16, 2007, 8:55 PM

Разминаване 

  Poetry » Love
1436 0 12

Защо така се разминаваме,
защо така поглеждаме встрани.
Защо искрата пламнала
престана вече да гори.

Къде изчезна лятото,
блестяло в нашите мечти.
Къде изчезна погледът,
сгрявал тъжните ни  дни.

Вината моя ли е, питам?
Защо не чувствам я във мен.
И как огън да запаля,
когато няма въглен разгорен.

Изчезна всичко, туй усещам.
Премина като летен дъжд.
И само споменът ще моли
река да текне изведнъж.
 

Глави обърнали встрани,
вървиме двамата със теб.
Посоката ни е една -
ала пътищата два.

© Ноел All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Аплодисменти !!!
  • Браво!!!Много е хубаво!!!Поздрави!!!
  • Хубав стих!
  • Ноел, нали има такъв ураган, но в случая
    е с много нежно име!!!Поздрав!!!
  • Поздравявам те!
    Браво!
  • Прекрасен стих, АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Огъня или се пали отново с Огън...или в другия случай се гаси с много вода и последния тлеещ въглен. Ти сам избери твоят път в случая, само ти можеш да допишеш тази пиеса...никой друг!
  • ще намериш друга по пътя!!!страхотен стих!браво
  • Щом посоката е същата...това е добре,
    защото всеки върви по своя път, следвай посоката...
    много хубаво стихотворение. с много обич за теб.
  • Имаш моите поздравления, Ноел,
    за хубавото стихотворение.
    Запали огъня с огън, макар и да тръгвате
    от един кръстопът, но в различни посоки.
  • Сипа ми сол в ранатаПредаде външна обвивка на това,което още не смея да изразя!ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!!!
  • Много е хубаво!
    Чудесно! Браво!
Random works
: ??:??