10 янв. 2014 г., 10:09

Разминаване 

  Поэзия » Другая
380 0 1

Аз вървях на зиг-заг.
Ти пък пада красиво.
Аз надбягвах се с влак.
Ти пък стъпи накриво.

 

И уви, друго няма,
все така ни върви -
като белег от рана,
който още кърви.

 

Ти - нагоре-надолу,
аз - наляво-надясно,
пак коприва на голо,
а накрая е ясно...

 

И уви, друго няма,
все така ни върви -
като белег от рана,
който още кърви...

© Димитринка Калева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??