dadycool55 (Димитринка Калева)
22 1
Jan 10, 2014, 10:09 AM

Разминаване 

  Poetry » Other
387 0 1

Аз вървях на зиг-заг.
Ти пък пада красиво.
Аз надбягвах се с влак.
Ти пък стъпи накриво.

 

И уви, друго няма,
все така ни върви -
като белег от рана,
който още кърви.

 

Ти - нагоре-надолу,
аз - наляво-надясно,
пак коприва на голо,
а накрая е ясно...

 

И уви, друго няма,
все така ни върви -
като белег от рана,
който още кърви...

© Димитринка Калева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??