11 февр. 2022 г., 16:39

Разминаване 

  Поэзия » Философская
338 10 16

РАЗМИНАВАНЕ

 

Един човек ме спира вчера

и ми твърди, че ме познава.

Дежурен отговор намерих

за този, който поздравява.

 

Попита ме сърдечно как са

баща ми, майка ми, децата.

Баща ми е отдавна ангел.

И уверих се - непознат е.

 

Усмихвах се нееднократно.

Навярно припознал се беше.

Добре, че заваля внезапно

та свърши кратката ни среща.

 

Но днес ума ми нещо гложди -

дали във тези три минути

със теб не разговарях, Боже,

оставих думите нечути?

 

Прости, човече, че си тръгнах,

за болките ти не попитах.

И утре няма как да зърна –

че сам се скиташ сред звездите.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??