Разминаване
РАЗМИНАВАНЕ
Един човек ме спира вчера
и ми твърди, че ме познава.
Дежурен отговор намерих
за този, който поздравява.
Попита ме сърдечно как са
баща ми, майка ми, децата.
Баща ми е отдавна ангел.
И уверих се - непознат е.
Усмихвах се нееднократно.
Навярно припознал се беше.
Добре, че заваля внезапно
та свърши кратката ни среща.
Но днес ума ми нещо гложди -
дали във тези три минути
със теб не разговарях, Боже,
оставих думите нечути?
Прости, човече, че си тръгнах,
за болките ти не попитах.
И утре няма как да зърна –
че сам се скиташ сред звездите.
© Валентина Йотова All rights reserved.
