5 нояб. 2009 г., 13:06
Разминаване с жена
Как всеки ден по малко оглушавам
за арфата на вечерното паяче!
А с токчета в спасителна октава
по улицата сънено тя крачи.
Минава този свят. И тя минава,
и чезне в песъчливите минути.
Но ще изпукат схванатите стави
на старците в градината от смут. И
като въздишка облакът ще литне,
за да запомни светлата ù рокля.
А моята невяра ражда митове,
в които жадни зверове се борят.
Тролеят с оптимистично съскане
поглъща спирката и хората, и славата...
И с малка вероятност да се върне
минава този свят. И тя минава...
© Филип Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!
-
Браво! Браво! Страхотно перо!
-
Поздрав!
-
Чудесен стих!
Благодаря! -
Голямо "Добре дошъл" и от мен. Чудесна поезия.
-
Харесах! Добре дошъл и от мен! Успех!
-
Благодаря ви, изречена, hixxtam,Незабравима,Laska,Стойна, rajsun,670301! Много сте щедри!
Колкото до ритъма, това си е ямб с пропуснати ударения в някои позиции. Не са само в първа и четвърта строфа, а в целия текст. Явно, не ме е подразнило, щом съм го написал така. -
Първият ред от последния куплет не е в ритъма.
Иначе е добро. -
С удоволствие прочетох и пак ще се връщам!
-
Много хубаво!
Добре дошъл! -
Хубава поезия! Добре е да прочетеш нещо по-различно. Добре дошъл!
-
Поздравления!
-
С радост те приветствам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
наслада ца очите и душата..
Браво, Филип!