phifo (Филип)
3 7
5 nov 2009, 13:06

Разминаване с жена 

  Poesía
924 0 14

Как всеки ден по малко оглушавам

за арфата на вечерното паяче!

А с токчета в спасителна октава

по улицата сънено тя крачи.

 

Минава този свят. И тя минава,

и чезне в песъчливите минути.

Но ще изпукат схванатите стави

на старците в градината от смут. И

 

като въздишка облакът ще литне,

за да запомни светлата ù рокля.

А моята невяра ражда митове,

в които жадни зверове се борят.

 

Тролеят с оптимистично съскане

поглъща спирката и хората, и славата...

И с малка вероятност да се върне

минава този свят. И тя минава...

© Филип Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??