Разминаване с жена
Как всеки ден по малко оглушавам
за арфата на вечерното паяче!
А с токчета в спасителна октава
по улицата сънено тя крачи.
Минава този свят. И тя минава,
и чезне в песъчливите минути.
Но ще изпукат схванатите стави
на старците в градината от смут. И
като въздишка облакът ще литне,
за да запомни светлата ù рокля.
А моята невяра ражда митове,
в които жадни зверове се борят.
Тролеят с оптимистично съскане
поглъща спирката и хората, и славата...
И с малка вероятност да се върне
минава този свят. И тя минава...
© Филип All rights reserved.
