На Желязко Петков
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха
със сетни последни сили надеждни!
Толкова са свикнали с окови неосъзнати,
едва се усещащи, забележими едва,
че ги смятат сляпо и гордо
за харизматично блаженство
в окаян свой сух живот,
така че когато им за свобода споменеш, ...