На Желязко Петков

Да хората убедиш непосилно е,

мъчително... да щастливи бъдат,

с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха

със сетни последни сили надеждни!
Толкова са свикнали с окови неосъзнати,

едва се усещащи, забележими едва,

че ги смятат сляпо и гордо 
за харизматично блаженство

в окаян свой сух живот,

така че когато им за свобода споменеш,

за правда и взаимопомощ, 

теб ругаят и смятат за утопист жалък и гаден лъжец.
Съдят по себе си, че интригант лицемер ти си,

желаещ да притежава тях,

като собствени роби покорни.

гр. София, Явор Желязков
2015г.