Размишление
686
0
1
На Желязко Петков
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха
със сетни последни сили надеждни!
Толкова са свикнали с окови неосъзнати,
едва се усещащи, забележими едва,
че ги смятат сляпо и гордо
за харизматично блаженство
в окаян свой сух живот,
така че когато им за свобода споменеш,
за правда и взаимопомощ,
теб ругаят и смятат за утопист жалък и гаден лъжец.
Съдят по себе си, че интригант лицемер ти си,
желаещ да притежава тях,
като собствени роби покорни.
гр. София, Явор Желязков
2015г.
© shinnok All rights reserved.
