Размишление
На Желязко Петков
Да хората убедиш непосилно е,
мъчително... да щастливи бъдат,
с мисли светли, с дух радостен, свободен.
Дух предците, който нам завещаха
със сетни последни сили надеждни!
Толкова са свикнали с окови неосъзнати,
едва се усещащи, забележими едва,
че ги смятат сляпо и гордо
за харизматично блаженство
в окаян свой сух живот,
така че когато им за свобода споменеш,
за правда и взаимопомощ,
теб ругаят и смятат за утопист жалък и гаден лъжец.
Съдят по себе си, че интригант лицемер ти си,
желаещ да притежава тях,
като собствени роби покорни.
гр. София, Явор Желязков
2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© shinnok Всички права запазени
