ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
357 2720
16 мая 2021 г., 22:05

Размишления за един бор 

  Поэзия
455 4 9

 

Сред треви и горски мъх,

сред борове - великани заставам…

Тъй мъничка, стаила дъх

стоя и … размишлявам.

 

С теб си приличаме. По корените,                        

впити  като нокти в земята.

С жив дух, с длани за слънце отворени,

по които сокове напояват душата.   

 

Приличаме си по коравия ствол,

набразден от ветрове и бури.

От белези на зараснали рани,

от дялани с ножче отровни думи…

 

В пазви зелени, защитени от ветрове,

родихме свои млади филизи.

В пътя си към слънце и шепа небе

те гонят мечти и се чувстват значими.

  

Някъде там кълнат семената им…

В чужда земя, но с памет родна!

И знаят, вратата на дома е отворена,

жив ли е в земята още корена!    

 

А аз ще продължа като теб да стоя

и да се опивам  от зелена любов.

Виж, пониква там ново стъбло…

Слънчев лъч му дарява живот.

 

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??