Размишления за един бор
Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените,
впити като нокти в земята.
С жив дух, с длани за слънце отворени,
по които сокове напояват душата.
Приличаме си по коравия ствол,
набразден от ветрове и бури.
От белези на зараснали рани,
от дялани с ножче отровни думи…
В пазви зелени, защитени от ветрове,
родихме свои млади филизи.
В пътя си към слънце и шепа небе
те гонят мечти и се чувстват значими.
Някъде там кълнат семената им…
В чужда земя, но с памет родна!
И знаят, вратата на дома е отворена,
жив ли е в земята още корена!
А аз ще продължа като теб да стоя
и да се опивам от зелена любов.
Виж, пониква там ново стъбло…
Слънчев лъч му дарява живот.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
