Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените,
впити като нокти в земята.
С жив дух, с длани за слънце отворени,
по които сокове напояват душата.
Приличаме си по коравия ствол,
набразден от ветрове и бури.
От белези на зараснали рани,
от дялани с ножче отровни думи… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up