16.05.2021 г., 22:05 ч.

Размишления за един бор 

  Поезия
5.0 / 5
490 4 9
Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените,
впити като нокти в земята.
С жив дух, с длани за слънце отворени,
по които сокове напояват душата.
Приличаме си по коравия ствол,
набразден от ветрове и бури.
От белези на зараснали рани,
от дялани с ножче отровни думи… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Предложения
  • От нощите си искам да избягам, но вече няма как да се владея... Чуждея - сам на себе си чуждея, игла...
  • Участ На Галена Воротинцева Аз не съм твоят мъж. За беда. Чудодейство не ми е присъщо: нито ходя сре...
  • Има щастие тъжно - тъжно като стара любов. То е изцяло във спомена - споменът сложен в обков... Има ...

Още произведения »