Размишления за един бор
Сред треви и горски мъх,
сред борове - великани заставам…
Тъй мъничка, стаила дъх
стоя и … размишлявам.
С теб си приличаме. По корените,
впити като нокти в земята.
С жив дух, с длани за слънце отворени,
по които сокове напояват душата.
Приличаме си по коравия ствол,
набразден от ветрове и бури.
От белези на зараснали рани,
от дялани с ножче отровни думи…
В пазви зелени, защитени от ветрове,
родихме свои млади филизи.
В пътя си към слънце и шепа небе
те гонят мечти и се чувстват значими.
Някъде там кълнат семената им…
В чужда земя, но с памет родна!
И знаят, вратата на дома е отворена,
жив ли е в земята още корена!
А аз ще продължа като теб да стоя
и да се опивам от зелена любов.
Виж, пониква там ново стъбло…
Слънчев лъч му дарява живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
