5 июл. 2006 г., 11:17

Размисли

1.3K 0 1

Ти пътуваш мила някъде натам

и си мислиш пак за мен,

а аз съм си отново сам,

в този слънчев ден!

                  ***

Нужно е аз някого да обичам

и да няма омраза във мен,

а в това се аз заричам

и гледам в утрешния ден!

                 ***

А деня навън е чуден,

както чудна е и твоята душа,

а животът ми без теб е труден

и обгърнат в малко самота!

                 ***

Но знам, че ти за мен мечтаеш

и стопляш моето изстрадало сърце

и искам мила ти да знаеш,

душата си ти давам с две ръце!

                  ***

Ето взирам се навън в безкрая,

къде си скъпа ти сега

и аз за тебе пак мечтая,

по-лесен е така деня!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...