5.07.2006 г., 11:17

Размисли

1.2K 0 1

Ти пътуваш мила някъде натам

и си мислиш пак за мен,

а аз съм си отново сам,

в този слънчев ден!

                  ***

Нужно е аз някого да обичам

и да няма омраза във мен,

а в това се аз заричам

и гледам в утрешния ден!

                 ***

А деня навън е чуден,

както чудна е и твоята душа,

а животът ми без теб е труден

и обгърнат в малко самота!

                 ***

Но знам, че ти за мен мечтаеш

и стопляш моето изстрадало сърце

и искам мила ти да знаеш,

душата си ти давам с две ръце!

                  ***

Ето взирам се навън в безкрая,

къде си скъпа ти сега

и аз за тебе пак мечтая,

по-лесен е така деня!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...