Jul 5, 2006, 11:17 AM

Размисли

  Poetry
1.2K 0 1

Ти пътуваш мила някъде натам

и си мислиш пак за мен,

а аз съм си отново сам,

в този слънчев ден!

                  ***

Нужно е аз някого да обичам

и да няма омраза във мен,

а в това се аз заричам

и гледам в утрешния ден!

                 ***

А деня навън е чуден,

както чудна е и твоята душа,

а животът ми без теб е труден

и обгърнат в малко самота!

                 ***

Но знам, че ти за мен мечтаеш

и стопляш моето изстрадало сърце

и искам мила ти да знаеш,

душата си ти давам с две ръце!

                  ***

Ето взирам се навън в безкрая,

къде си скъпа ти сега

и аз за тебе пак мечтая,

по-лесен е така деня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламен Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...