voda (Елица Ангелова)
586 14113
16 янв. 2013 г., 01:10  

Размисли 

  Поэзия » Другая
568 0 9

Защо човек не свиква със смъртта,

макар да знае, че е неизбежна?

Измислил Ад и Рай, върви натам,

а пътьом с мъка все назад поглежда.

 

На този свят и век да е живял,

уплашено се взира във вратата:

дано по пътя някой да е спрял

Онази, дето ходи със косата.

 

 И този страх нелепо го убива,

преди душата да е отлетяла.

А може да умира по-красиво,

ако приеме, че е тук за малко.

© Елица Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Здравей, Юлия!
  • Да!
    Благодаря, Водице!
  • Смисълът е в това, че мисълта за смъртта ни кара да се стремим към пълноценно изживяване на дните си. Какво би било, ако животът е вечен?!
    Поздрави!
  • Няма нищо по-сигурно от смъртта,Ели.Да се надяваме на смисъл...
  • Ех, Сашо! Неподражаем си...
    Благодаря от сърце! :
  • Редуват се болка и радост,
    тъга и усмивка, копнеж.
    Отлита детството и младост,
    краят на пътеката е неизбежен.
    ***
    Душата жадува за обич красива.
    Крепи ни вяра, любов и надежда.
    ----------------------------------
    Като миг е живота.
    Утеха е, ако си дал,
    ако не си живял напразно.
    -------------------------
    Мъдри мисли, вплетени с чувства в стих!
    Поздрави, Ели!
  • Анна, Радка, Вики, благодаря ви, че подкрепихте идеята на стиха ми.
    Поздрави!
  • Въпрос на житейска философия Ако не се страхува толкова от смъртта, човек би могъл и да живее по-красиво.
    Хареса ми, Ели!
  • А може да умира по-красиво
    ако приеме,че е тук за малко! Харесва ми!
Предложения
: ??:??