Защо човек не свиква със смъртта,
макар да знае, че е неизбежна?
Измислил Ад и Рай, върви натам,
а пътьом с мъка все назад поглежда.
На този свят и век да е живял,
уплашено се взира във вратата:
дано по пътя някой да е спрял
Онази, дето ходи със косата.
И този страх нелепо го убива,
преди душата да е отлетяла.
А може да умира по-красиво,
ако приеме, че е тук за малко.