Размисли
РАЗМИСЛИ
Ти в мислите мои нахълта неканен
и вплете със думи във тях своя лик;
с усмивки превърза ми старите рани,
изпълни с очакване всеки мой миг...
Нежно и леко в мен корени пусна -
на разум, на принцип, на всичко напук!
И може би в мен зародиха се чувства -
от струни душевни най–чистия звук.
Като изстрел във тъмно, опипвам на сляпо,
посоката търся във твоя тунел:
утеха ли има под твоята стряха,
или крехкият порив го чака разстрел...
А после, внезапно дали ще си тръгнеш
на други да сваляш небесни звезди...?
И в мен любовта, още без да разцъфне,
ще увехне в сърцето, без да гнезди...
На ум и на трепет се борят два свята,
а размисли кършат във полет мечти.
Може би с теб ще прегърна земята,
но още е рано... затуй ми прости!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анахид Чальовска Все права защищены
