РАЗМИСЛИ
Ти в мислите мои нахълта неканен
и вплете със думи във тях своя лик;
с усмивки превърза ми старите рани,
изпълни с очакване всеки мой миг...
Нежно и леко в мен корени пусна -
на разум, на принцип, на всичко напук!
И може би в мен зародиха се чувства -
от струни душевни най–чистия звук.
Като изстрел във тъмно, опипвам на сляпо,
посоката търся във твоя тунел:
утеха ли има под твоята стряха, ...