3 нояб. 2021 г., 15:06

Размисли

696 1 5

У дома съм. Седя и си мисля

колко злоба се крие във хората,

как се шири и буйно разлиства,

а те сладко се хранят с отровата.

 

После плюят в лицето на някого

и със змийски език го разсичат.

А доброто е скрито и няма го

онзи „ глупав“ копнеж да обичат.

 

Безпардонният кикот на злобата

ги опива и бавно руши ги.

И бездушие хищно в утробата

те допускат да се промуши.

 

И мечтая си пак да се върнат

любовта и доброто в човека.

Искам злобните аз да прегърна –

те са тъжни, сами, без утеха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Nina Sarieva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всъщност аз не обвинявам никого. В човека се борят два вълка и побеждава този, който храниш повече. Въпрос на нагласа, предпочитания, душевност, характер и прочее. Но обичам да наблюдавам. Виждам и това изкривено зрително поле, за което спомена. Има и такива. Изборът прави всеки сам и трябва да е готов да понесе и последствията. Стихото го написах по конкретен случай и тогава наистина ми се притиска да прегърна тази жена, защото видях колко нещастна е всъщност. Разплака се. Мисля, че сълзите поне са искрени. А ударите в кръста , в лицето, всеки е получавал. Но от нас зависи да не отвръщаме със същото. Благодаря ти за прочита и коментара, Ивайло!🙂
  • Просто си размишлявах, иначе съм си calm .Благодаря за коментара!
  • Не знам дали си струва даже да се пише за това. Защото т.нар. злоба сама по себе си, е толкова голямо бреме, че освен за отнеме здравия разум на приемника си, не виждам какво друго по-ефектно може да стори.
    С две думи, keep calm и не се връзвай на плашила за гарги 😊
  • Така е, ние сме част от общността и се сблъскваме с различни хора. Просто ми се иска по - често да показваме добрите, а не лошите си страни. Много ти благодаря за коментара, Пепи!
  • Стихотворението е много хубаво.
    Едно знам: когато говорим за останалите, да не забравяме че и ние сме част от тях.
    И има и добри хора, и любов, никога не са си ходели. Само дето в днешната ситуация по-често показваме лошите си страни.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...