Размисли
У дома съм. Седя и си мисля
колко злоба се крие във хората,
как се шири и буйно разлиства,
а те сладко се хранят с отровата.
После плюят в лицето на някого
и със змийски език го разсичат.
А доброто е скрито и няма го
онзи „ глупав“ копнеж да обичат.
Безпардонният кикот на злобата
ги опива и бавно руши ги.
И бездушие хищно в утробата
те допускат да се промуши.
И мечтая си пак да се върнат
любовта и доброто в човека.
Искам злобните аз да прегърна –
те са тъжни, сами, без утеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Sarieva Всички права запазени
.Благодаря за коментара!
